НАПИКАВАНЕ ПРИ ДЕЦАТА

Напикаването, известно още като енуреза (enuresis) е неприятно, стресиращо и понякога обезсърчаващо заболяване. Среща се предимно при деца, но не рядко се наблюдава и при възрастни. Засяга предимно деца до около 7г. възраст и по-малко такива до 10-15 год. Среща се по-често при момчета, отколкото при момичета.

Има три различни типа напикаване:

–          Първична енуреза (детето се напишква всяка нощ)

–          Периодична енуреза (детето има сухи нощи от време на време)

–          Вторична енуреза (детето не се е напикавало с месеци или години, след което започва да се напишква отново. Това може да покаже наличието на потиснат медицински или емоционален проблем)

Причини:

Причините за нощното напикаване могат да са различни. Те могат да бъдат емоционални, физически или дори проблеми на развитието. Има различни теории опитващи се да дадат обяснение за напикаването, но най-често имаме наличие на няколко комбинирани фактора, водещи до него.

Дълбок сън и проблеми със съня: Дете напикаващо се нощеми което спи дълбоко, често няма да се събуди, когато се е напишкало. Незрялостта на нервната система е най-вероятната причина за първичната енуреза, тъй като центровете на съня в мозъка все още не са се научили да разпознават и оценяват съобщенията изпратени от напълнения пикочен мехур. Напикаването е често срещано и при деца с проблеми в съня и сънна апнеа.

Малък пикочен мехур: Деца с по-малък пикочен мехур имат нужда да уринират по-често през деня и нощта. Това, в комбинация с дълбок сън, често води до несъбуждане на детето при подаден позив за уриниране.

Нервност, психологически и емоционални проблеми: Стресиращи фактори и събития, като развод на родителите, ново обкръжение или жилище, смърт на роднина или домашен любимец, както и всяка психологическа травма могат да доведат до напикаване, особено до вторична енуреза.

Фамилна предразположеност: Ако един родител е страдал от енуреза, то вероятността децата му да страдат от същото е около 40%, а ако и двамата родители са имали този проблем процента нараства на 75%. Генетиката и фамилната среда са важни фактори, които трябва да се вземат под внимание.

Вродени дефекти или медицински състояния: По-малко от 1% от децата страдащи от енуреза имат медицинско обяснение за това, като например – инфекции на отделителната система, спина бифида, анормална инервация на пикочния мехур, диабет и др.

Недостатъчно производство на антидиуретичен хормон (ADH): ADH (известен още, като arginine vasopressin) е хормон секретиран от хипофизната жлеза, който регулира баланса на водата в тялото и кара бъбреците да произвеждат по-малко урина. Изследвания са доказали, че някои деца страдащи от енуреза произвеждат по-малко ADH през ноща, което води до формирането на по-голямо количество урина докато спят. Това автоматично увеличава вероятността от напикаване при тези деца.

Повишено производство на Простагландин и Азотен Оксид (NO): Някои деца с нощно напикаване имат повече от 11 пъти над нормата нива на Азотен Оксид (NO). Същите тези деца имат и двойно по-високи нива на Простагландин. Високата концентрация на NO намаля нивата на ADH, което води до произвеждането на повече урина през ноща.

Дефицит на Омега-3 мастни киселини: Омега-3 мастните киселини играят важна роля в развитието и функционирането на централната нервна система и могат да имат отношение към възможни проблеми в развитието ѝ, най-вече бавното формиране на рефлексите за задържане. Тези мастни киселини са се доказали полезни при формирането на зоната в мозъка отговаряща за контрола на уринирането.

Диета: Някои храни и продукти могат да имат неблагоприятно въздействие. Деца страдащи от енуреза трябва да избягват млечни продукти, ябълки и ябълков сок, газирани напитки, твърде много захарни продукти и такива преминали голяма преработка. Препоръчва се детето да пие алкализирана вода.

Лечение:

Енурезата почти винаги се преодолява от само себе си с времето. Обикновено децата сами преодоляват проблема си в годините на пубертета. Все пак много и най-различни средства могат да бъдат приложени с цел да се ускори елиминирането на състоянието. Най-важно е да е осигури емоционален комфорт на детето, да не бъде обвинявано, още по-малко наказвано. Семейната среда и оказаната морална подкрепа от семейството са в основата на успешното лечение. Принос към лечението имат редица рецепти от народната медицина, хомеопатия, диетичен режим, както и различни терапии. Успешно приложение намира терапията Боуен. С холистичният си подход тя може да бъде много ефективна в повлияването на скрити физически, химически и емоционални причини за състоянието.

 

Литература: Charlotte Meerman – Treating Bedwetting with the Bowen Technique, 03/2014